За книгата: година / Неслучайно ключовите думи в заглавието на статията е в кавички. Работата е там, че този път няма да говорим за възприемането на етническите евреи и юдаизма от източнославянската фолклорна традиция, за което вече писахме (Белова 1997, Белова 1999, Белова 1999а). В тази статия бихме искали да обсъдим въпроса какви знаци, от гледна точка на носителите на традиционната славянска селска култура, са достатъчни, за да може даден предмет или персонаж да придобие статут на „еврейски“ в техните очи. Нека отбележим, че обект на нашето внимание ще бъдат културни феномени, които не са генетично свързани с еврейската традиция, но имат редица типологични черти, сходни с еврейските ритуали (каквито ги виждат славянските им съседи). Така ще разгледаме един частен случай на прилагане на опозицията „приятел-враг“, когато елементи от „нашата“ култура започват да се възприемат като „чужди“ (т.е. „еврейски“) и ще се опитаме да анализираме механизми на тази трансформация Олга Белова